Оптимистично за 10 ноември

 

Даниела Горчева

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158097

   На 10 ноември 1989 – точно преди 20 години, един ден след рухването на Берлинската стена, започнаха демократичните промени и в България.

Започнаха, разбира се, с левия крак напред. Започнаха от немай - къде, започнаха продиктувани от инстинкта за самосъхранение на комунистическата номенклатура. Започнаха при една обяснима след половинвековна диктатура липса на демократичен опит и култура в антикомунистическите среди. И затова - вече 20 години се мъчим като грешни дяволи с неуспешен преход към демократизация на обществото. За сметка на това пък доста успешно осъществихме пъкления замисъл на нашенската номенклатура – да трансформира политическата си власт в икономическа и обратно в политическа.

Едно на нула за престъпната Държавна сигурност и шефовете й срещу народа на България.

И все пак?

Може би си мислим, че не се е променило кой знае какво и че дори е станало по-зле? Оставете таз песен приспивна!

Променило се е много и то на добро, въпреки скърцането на нечии зъби в челичени челюсти. Променило се и още как!

Най-малкото, защото днес сме свободни хора, а не закрепостени роби в един ограден с бодлива тел и минирани граници соцлагер.

Днес сме свободни хора, които имат право на избор, които могат да говорят и пишат свободно, които могат да пътуват свободно, които могат да изберат къде да живеят без да чакат нечие партийно благоволение било за “софийско жителство”, било за “паспорт” за чужбина. И ако днес милиони българи живеят, работят или учат по света, това е част от онова право на избор и от онази свобода, която близо пет десетилетия бе отказвана на родителите им и на техните родители...

Вече чувам песимистичните гласове, които ми възразяват, че това е изтичане на мозъци.

Не, това не е изтичане на мозъци, а практическа невъзможност за по-нататъшно промиване на мозъците.

Така че време е за купон, но и за размисъл.

“Утре започва от днес” се казваше в една известна песен на “Диана експрес”...

Така се казва и вечерта, посветена на България в новия модерен театър на Амстердамската библиотека Theater van t Woord (Театър на Словото), където на 10 ноември българи и холандци ще отпразнуват заедно 20-годишнината от самосрутването на един чудовищен режим, отнел живота на 112 милиона души в света и съсипал здравето и мечтите на други стотици милиони.

На 10 ноември вечерта в Амстердам Васко Кръпката ще ни върне в атмосферата от началото на 90-те години с песните, които така ентусиазирано пеехме по митинги и площади. Преди купона обаче е предвидено време за размисъл с документалния филм “Лето господне 1990” на известната и в Холандия българска режисьорка Иглика Трифонова и с последваща дискусия за европейското бъдеще на България. В нея ще участват големият холандски политик Фриц Болкестейн и българският поет и публицист Едвин Сугарев - два критични погледа от двете страни за “желязната завеса” на двама известни антикомунисти.

Събитието е организирано от Централната библиотека в Амстердам, програма Europe Direct и списание “Диалог, с подкрепата на българското посолство в Холандия.

http://www.oba.nl/?vid=9E7FB57A-C09F-296A-61624EAFFD8D52D2&atprgid=70560

Mediapool, съвместно със списание “Диалог”, ви предоставя възможността да го проследите с поредица от интервюта и статии. За начало предлагаме на читателите ни откъс от книгата на Фриц Болкестейн “Неразчистено минало” – един критичен поглед към опита на лидерите и членовете на западните комунистически партии, които подкрепяха и симпатизираха на комунистическите режими в Източна Европа да излязат ”сухи от водата”.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158098&srcpos=8

Без портфейл, но с любов

Тази статия е от септемврийския брой на "Диалог", но понеже човек не може да насмогне на божидардимитровата активност,

поправям пропуска си и я публикувам и тук. Един от последните бисери на набедения за министър е идеята му да раздава по-лесно българско гражданство на чужденците с нашенски дипломи (хайде пак привилегии, пък и защо да не започнем отново да си внасяме революционери и братя по оръжие, които да завършват АОНСУ и да ги правим после по бързата процедура български граждани)?

Без портфейл, но с любов

                      Даниела Горчева

    България  е толкова демократична страна, че всеки може да стане депутат, министър, президент или министър – председател. Нищо не е изключено, дори няма да създадете прецедент. Може да станете депутат ако сте кръшна манекенка, голям цирков артист, прочут скулптор, който с един удар дооформя полицейски носове или поне ако речникът ви е изпъстрен със следната казармена терминология: „Ще има стани, легни!”.

  Особено големи шансове имате да станете министър на образованието, ако пишете с правописни грешки, а ако умеете четливо и красиво да изписвате „Збогом”, Министерството на културата не ви мърда. Може да станете и президент, ако сте подкрепяли престъпни режими и сте другарували с диктатори, а ако имате таен псевдоним (например „Гоце”), обичате да ходите на лов, да убивате защитени животни или да се разхождате има-няма защо с 50 души антураж до Латинска Америка, Азия и Африка (за предпочитане в страни, където никога не са чували що е демокрация) - е, тогава може да изкарате и два мандата.

   Може да сте начело на България независимо дали сте родом от село Правец и се родеете с Бай Ганьо или пък сте царски син и дори цар. Може да станете премиер даже ако сте телохранител на двамата и ако сте влезли в изпълнителната власт с изказването, че не си знаете броя на джиповете.

  Може да станете министър на вътрешните работи, ако така сте се вживели в преследването на организираната престъпност, че обядвате и вечеряте с „оперативно интересни лица” и развеселявате журналистите с блестящи духовитости от сорта на: ”Куйович, Муйович, Уйович и всеки, който завършва на тази сакрална сричка”.

   Най-после може да станете министър, ако сте работили под три псевдонима за престъпна организация, ако сте бил съучастник в особено тежки престъпления, каквото е кражбата на старинен ръкопис от манастир (за предпочитане ръкописът да е „История славянобългарская”, а манастирът да е български, но да се намира в Атон, за да може патриотично да твърдите, че сте го взели от „гърците”) и ако основното ви забавление е да предизвиквате скандали било като разказвате пред медиите какви са сексуалните ви подвизи и предпочитания, било като наричате съседна нам държава „сестричка”, която е пораснала и е станала „К”.

  Но най-хубавото на българската демокрация е, че ако сте българин, който не желае всички гореизброени да са му било народни представители, било министри, президенти и премиери и си вземете куфара и запрашите немил и недраг в пуста чужбина, то българската демокрация ще ви настигне, където и да сте.

Защото ако сте българин в чужбина, родната демокрация може да ви лиши от право на глас, но великодушно ще ви отпусне цял министър, па макар и без портфейл. Но успокойте се: без портфейл не значи, че министърът няма да получава заплата, за да бди над вас – българите в чужбина.

Е, засега без портфейл, ама знае ли човек, току-виж възродили и онази служба, на която въпросният министър е служил с цели три псевдонима. И тогава и портфейл ще има и то какъв! Щото все някой трябва да държи под око вражеската, пардон, българската емиграция и да я възпитава в патриотичен дух.

Злите сили

   Френската полиция открива тялото на убития по особено жесток начин български студент в апартамента му в Париж през юли 2000 година. Проведеното следствие е "урок по криминология" по думите на софийските им колеги. За няколко месеца френските криминалисти идентифицират извършителите, които се оказват също българи - от Варна. За френските власти има достатъчно доказателства, вкл. ДНК отпечатъци, за да обвинят двамата заподозрени още през 2001 г. за убийството на Мартин Борилски. Въпреки подозрението че у нас могат да затлачат делото, френското правосъдие решава все пак да даде шанс на България... Идеята се оказва катастрофа, пише „Монд”, посветил специална публикация на случая. След като френският посланик изоставя дипломатичния тон и недвусмислено изразява отношението на своята страна към отказа (вече девет години!) от правосъдие в родината на убитото момче, във Върховният касационен съд сякаш се събуждат от дрямката си и нареждат преразглеждане на делото. Констатацията на Върховния съд - "Може да се каже, че не съдът, а обвиняемите са водили процеса"- говори сама по себе си за системата от подкупи, заплахи и връзки в родното правосъдие.

   Всъщност Темида в България изглежда отдавна се е превърнала в Медуза и поглед отблизо може да вкамени човек от ужас.

    Ето само няколко примера от последните седмици: съдия и висш държавен чиновник се оказват поръчители на убийство, плевенски прокурор е задържан на местопрестъплението заедно с посредника (поредният нашенски „бизнесмен”) в момента, в който получава подкуп от 23 хиляди лева, а десетина дни по-рано съдията Юрий Маринов от Кюстендил е заловен, вземайки подкуп от 24 хиляди лева. Но въпреки високата степен на корумпираност всред магистрати и висши държавни чиновници в България осъдените за получаване на рушвети могат да се преброят на пръстите на едната ръка. 

   Особено показателен е фактът, че членове на Висшия съдебен съвет ( ВСС) нагло отказват да подадат оставки след позорни разкрития на техни нерегламентирани контакти, които уронват престижа на съдебната власт. От проверката на Временната комисия за установяване на извършени нарушения става ясно, че висшите магистрати Стойко Стоев и Иван Димов в периода, когато ВСС е провеждал избори за ръководни позиции в съдебната власт са поддържали интензивни контакти с 27-годишния Красимир Георгиев, известен като Красьо, който няма юридическо образование, но незнайно как се оказва „приятел” на десетки магистрати и забележете: собственик на  имоти, които няма как да бъдат обяснени с декларираните от него доходи. Десетки други магистрати, все кандидати за апетитни ръководни постове също са засечени да общуват интензивно с „мъжа с ланците”, който може да е без доходи, но се придвижва с „БМВ” или „Мерцедес”, карани от шофьор естествено.

   Оказва се, че „Красьо” обещавал - срещу подобаващо възнаграждение, разбира се, на кандидати за административни постове назначение на ръководни длъжности в съдебната власт. И за да е толкова търсен, очевидно е бил ефективен.

   Докато чета публикациите по скандалния случай, слушам  песента на Васко Кръпката за „Злите сили”: „Сменят маски безброй като екшън герои/
Във продажния свят измислят свой маскарад.../Злите сили не спят, злите сили мълчат...”,
и си мисля, че има обратно пропорционална зависимост между дрямката на обществото и тази на „злите сили”. С други думи, докато ние дремем, те ще „командват парада по пътя за ада”.

                                                                

Даниела Горчева

Тази статия вече беше публикувана в списание "Диалог" брой 55, когато стана ясно, че Иван Димов  все пак е подал оставка под натиска на общественото мнение:

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=157932&srcpos=5

Мъничка, съвсем мъничка победа в полза на обществото.

Повече информация по споменатите в темата случаи:

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=157798&srcpos=5

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=157794

http://mediapool.bg/site/Doclad_VSS.pdf

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=157697&srcpos=17

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=157812&srcpos=19

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=157697&srcpos=16&p=3#msgs

http://www.svobodata.com/

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=157777

http://www.svobodata.com/page.php?pid=1659&rid=154

http://www.svobodata.com/page.php?pid=1612&rid=154&archive=

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=157792&srcpos=15

Къде сте, господа патриоти?

Чета сутринта тази статия на Едвин Сугарев

http://www.svobodata.com/page.php?pid=1582&rid=29&archive=

и си мисля, че цялата тази ченгесарийница е толкова възмутителна, че просто да онемее човек.

Но по-лошото е, че е онемяло цялото общество и се държи като в оня виц, в който лекарят объркал рецептата и вместо лекарство против разстройство предписал на пациента си таблетки за успокояване. И като му се обадил да се извини за сгрешената рецепта, пациентът отговорил: „А, нищо, докторе! Аз съм ОК! До ушите съм в л....а, но хич не ми пука!”

Ето така и българинът – патриот много се разстрои, че на някаква арт инсталация картата на „майка България” била изобразена под формата на клозет, но ХИЧ, ама хич не му пука, че сме накиснати до ушите във фекалните води на ДС.

Къде сте, господа патриоти? Хайде, вложете си енергията в нещо смислено. Извадете юнашките си словесни „сабли” срещу такива като Алексей Петров, срещу Румен Петков, срещу Гоце пък ги посечете с думи гневни. Направете стохиляден митинг: „Не щем престъпниците в парламента, в службите и в изпълнителната или съдебната власт на майка България.”

Хайде, пък там да ви видим колко сте юнаци и бабаити?

Ама де го Расате? Де ги тия всичките тия смели атакаджии, расатаджии и прочее патриотари и националисти?

А докато пишман – патриотите се зъбят на хората на изкуството, на научните работници или на тези с по-тъмен цвят на кожата (какви естети, мили Боже, какви юнаци, какви хубавци), в това време щатните сътрудници на доказано престъпната организация ДС вече 20 години по-късно продължават да бълват помията си върху цяла България и на всичко отгоре искат да им ръкопляскаме, когато техният Гоце им закача поредния орден „Стара планина”. Каква смрад!

ЗАЩО!

По молба на Нели (читателка на моя блог) публикувам цялата поема на Константин Павлов.

Не че славчоатанасовците и кресливите лъже-патриоти ще разберат някога било текста, било подтекста:))

По какво ще познаете фалшивия патриот ли? По това, че притежава поне три от изброените по-долу качества:

1. Опериран е от чувство за хумор

2. Обикновено пише неграмотно, с груби  правописни грешки на родния си език, а чужди езици (освен руски и то на незадоволително ниво) не владее.

3. Крещи до пресипване едни и същи клишета, защото до 18-годишна възраст не се е научил да разсъждава САМОСТОЯТЕЛНО. /Не че е късно човек да започне и на 30 или на 40 години да започне да мисли с главата си, но е трудно, ако е загубил рефлекс./

4. Най-важната характеристика на пишман-патриота е, че поради причината в точка 3 дели хората не на почтени и непочтени, не на кадърни и некадърни, не на талантливи и бездарни, а на българи, турци, роми и т.н. и е убеден, че българите (защото са българи, това е аксиома и не подлежи на доказателства) са най-ценният продукт на Вселената. Дори ако са Гоцета.

5. Истинските пишман патриоти са агресивни, кресливи и невъзпитани. А са такива понеже са комплексари и като им е непоносимо да мразят себе си, гледат да насочат омразата си към другите. Но това са неподправените патриотари, тия които си вярват в дивотиите, които реват било по интернет форуми, било по реални площади като ги съберат расатаджии и воленсидеровци. Има и други - които се правят на патриоти, но са демагози. Те използват първите и не е задължително да са кресльовци. Но пък трябва да се харесват на кресльовците.

За всички тях е този поздрав:

Защо!

                  Константин Павлов

На всички, дето хиляди пъти са ме разстрелвали
с полицейското: "ЗАЩО?", посвещавам тази проста
и ясна историйка.
С отвращение:
                           А в т о р ъ т


Крон-жиг!
(Както е написано: с тиренце по средата.)

- Кой е той!

Той не е "той", а тя.

- Коя е тя!

Крон-жиг е почти вълшебна риба.
Тя лежи на дъното на океана.
Но на всеки сто и толкова години
се показва на повърхността
и изкрещява:
"Крон-жиг!"
Изкрещява името си.
Собственото име изкрещява.

- Защо?

Много си обича собственото име.
Затова.
Целия оскъден кислород
на океана е изстискала
в името на тези две мехурчета
от кислород:
"Крон-жиг!"
Творческа натура.
След това Крон-жиг започва в кръг
от олио да се върти.
Тя не може този кръг от олио да пресече -
отвращава я до олио да се докосне.
Не обича олио.

- Кой е начертал кръгът от олио!
Тя самата си го начертава.
Даже олиото си е нейно собствено.

- А защо го прави, щом се отвращава!

Ще ви кажа:
Тя
така
сама
съзнателно
ограничава
себе
си.

- А защо така ограничава себе си?

Ще ви кажа:
ако някой я попита -
"Ти защо?",
рибата отвръща
все това:
"Искам
сламена шапка
с козирка!"

- Питаме "защо" и "как така"!
Ще ви кажа:
ако някой я попита -
"Как така?",
рибата отвръща
все това:
"Искам
сламена шапка
с козирка!"

- Но защо, защо, защооо!

Ще ви отговоря:
рибата
така
ограничава
любопитството
на другите.

- Защооо!?

Защото:
Изведнъж Крон-жиг започва плуване
по гръб.

- Защо!

За да можем без усилие да прочетем
две магически слова върху корема й. -
С бели букви е написано: "Персифедрон",
с черни букви е написано: "Абурадан".
В този миг долитат неизвестни птици...
Белите птици - черния надпис кълват.
Черните птици - белия надпис кълват.
Ето -
изкълваха всички букви.
А Крон-жиг
успокоен пое към дъното.
- Но какъв е смисълът на текста?!
Текста-текста-текстааа?

Смисълът на текста е в подтекста.

Нищо не разбираме! Ни текста, ни подтекста...

Птиците изяждат само текста,
а подтекста го изплюват след това -
като костилка -
те не могат да го смелят и премелят...
Като минат още сто години,
всичко ще ви стане ясно.

- Но защо след сто години чак!
Защо, защо, защооо...

Затова!
Защото сте безсмъртни!

- Кой ще ни го обясни след сто години!

Някой друг.
Ако не го убиете
с обвинителни въпроси
още в майчината му утроба.

За шофьора-мароканец, пловдивския кмет и провинциалността

Даниела Горчева

http://frognews.bg/news_15976/Za_shofjora-marokanets_plovdivskiia_kmet_i_provintsialnostta/

     Бъбрим с момичето на рецепцията, когато таксито пристига, качвам се и потегляме.

- На сауна ли си била ? - пита ме шофьорът.

Поглеждам с изненада към него, защото не е прието да се проявява любопитство от личен характер към клиент. Човекът зад волана обаче очевидно не е холандец и бърка кода на поведение, пренасяйки своята култура. Отговарям вежливо, но дистанцирано.

- Хе, хе - засмива се шофьорът, който явно не е разчел сигнала в интонацията ми и продължава да фамилиарничи: - те тук... жени, мъже всички заедно ходят на сауна.

- Така е. – потвърждавам. - Е, и?

Моята реакция малко го обърква и той изтриса:

- Абе то тия тука не са мъже!

Напушва ме смях и дяволът в мен се събужда.

- Така ли? - питам невинно. – Сигурно имате богат личен опит с тукашните мъже?

- Кой, аз ли?!? – шофьорът се облещва насреща ми и почти се задавя от възмущение.

- Или може би съпругата ви? -  продължавам аз да питам все така невинно.

Той за малко не изпуска волана от изненада, но още преди да е успял да каже нещо, аз продължавам:

- Е, добре, а откъде тогава сте толкова убеден, че „тукашните не са мъже”?

Моят спътник най-после загрява накъде бия и се разсмива – смутено, но и с облекчение. Засмивам се и аз.

- Откъде сте? – питам.

- От Мароко –  казва ми човекът. Говори добре холандски и споделя, че в Холандия печели добре, но не може да свикне с климата и с някои разлики в културата. Кимвам с разбиране.

- Аз съм от България – казвам му. – Знаете ли, тези приказки, че западняците не са мъже, а нашите са все големи бабаити и любовници ги слушам и у нас.

Мароканският ми спътник се усмихва широко.

- Според вас  - продължавам аз темата -  откъде всъщност идват всичките тия митове за голямата мъжественост на балканците и на арабите или съответно за най-красивите жени (разбира се, бързам да му обясня, че българките са най-красиви, да не започне да спори сега, че от мароканките по-хубави няма)?

- Откъде? – пита моят спътник заинтригувано.

- Според мен от комплексарщина и от простотия – отговарям откровено. – Като няма с какво лично да се похвали човек, остават му хвалбите за големите фалоси на мъжете от великото племе, от което и той произхожда, славното минало на дедите му, красивата местна природа и най-красивите (има си хас!) жени. Тия от другите племена не обитават красиви места, а жените им са грозни, естествено.   

Мароканецът ме слуша и се смее на глас. Накрая внезапно признава:

- Абе така е. Все гледаме с нещо да се изтъкнем и като няма с какво друго...  дай да се изкараме големи мъже.

  *

     Сетих се за тази весела случка като прочетох изказването на пловдивския кмет Атанасов: „Няма да посрещам Давид Черни с хляб и сол, но ще му зачисля екскурзовод, за да види със собствените си очи нашите старини, култура и традиции.”

    Ха, така мисля си, ашколсун! Задължително да му се „зачисли” (каква дума само!) един опитен екскурзовод на този Черни, който направо е причернял пред очите на нашенските патриоти! Защото ето какви бели стават като се шматкат чуждите туристи без балкантуристки надзор из китната ни Родина и вземат, та попаднат вместо на „старини, култура и традиции” на ...хм... не дотам старинни клозети- клекала. И ето от такова безнадзорно шляене навремето, когато Давид Черни още не е бил известен художник, а само един неориентиран младеж с раница на гърба, обикалящ соцлагера, вкл. и България с нейната ухайна Розова долина и впечатляващи обществени тоалетни, сега я докарахме до дипломатически скандал.

И да оставим дипломатическия скандал, ами на някои свръхчувствителни бранители на честта на „майка България”, току-виж вземе, та им пресипне гласа от кряскане. И после кой ще плаши гаргите на анти-българската пропаганда?

*

Ще рече някой: добре, де, но какво общо има между шофьора - мароканец в Холандия и пловдивския кмет Славчо Атанасов? Е, няма много общо освен в комичното предъвкване на глуповати клишета и парадирането с някакви съмнителни „национални” гордости. Но мароканецът поне имаше чувство за хумор и бе достатъчно интелигентен да прецени комизма на ситуацията, в която сам се постави. Пък и доблест да си го признае.

*

Между другото, в конкретния случай част от възмущението и патоса на родните патриоти е предизвикан от това, че явно не са внимавали много в часовете по български език и са пропуснали урока за относителните прилагателни. А те могат да означават не само принадлежност, но и произход на предмета. В случая „турска тоалетна” не означава принадлежаща на Турция тоалетна, а предмет (вид тоалетна), произхождащ от Турция. Всъщност, ако някой трябваше да се обижда, то това бяха комшиите. Обаче техните политици може да са всякакви, само не и толкова отчайващо провинциални като нашите. А и не им е изпила чавка акъла да стават за смях, размахвайки показалец на хората на изкуството.

  Така че не Давид Черни ни орезили, а нашенските пишман политици, които вдигнаха патардия и по стар тоталитарен навик взеха да учат творците кое е правилното изкуство. Именно тяхната реакция, а не творбата на Черни ни направи за смях. Коментарът в холандските вестници, например, беше че на българските политици взела да им излиза пара от ноздрите и ушите.

   Но ако нашите патриотчета са изтървали уроците по граматика, то видно е, че за сметка това всички клишета от скалъпените ни по съветски образец соц-учебници по история са им заседнали здраво в главите. Затова и сега, колчем чуят прилагателното „турски/турска/турско”, очите им се наливат с кръв и започват да махат въображаемите си боздугани, виждайки се като същи кралимарковци, които ще скъсат синджирите на поробената „майка България”. И няма кой да им каже на клетите, че „майка България” поне от 130 години не е част от „турската” империя, която дори не е турска, а Османска.

  Виж, синджирите на правешкия манталитет, завещан ни от еничарите на съветската империя, още дрънчат в изказвания като това на пловдивския кмет, който си позволява да говори от името на всички българи и по стар навик решил... да филтрира изкуството в общинските галерии.

   Но това го помним. Нали заради такива славчоатанасовци и поетът Коста Павлов бе натикан в „утробата на кита’ за няколко десетилетия, понеже бил „гърмяща змия” за родния соц-реализъм, докато антондончевци гордо вееха знамето на „българщината”.

      Затова нека да поздравим славчоатанасовците с откъс от стихотворението „Защо!” на Коста Павлов, което има следното посвещение: „На  всички, които  хиляди  пъти са  ме  разстрелвали с  полицейското : "ЗАЩО ?", посвещавам  тази  проста и ясна  историйка. С отвращение :  Авторът”

...

Питаме "защо" и "как така"!


Ще ви кажа:
ако някой я попита -
"Как така?",
рибата отвръща
все това:
"Искам
сламена шапка
с козирка!"

А трагикомичният хор на славчоатанасовците изпълнява следния рефрен в поемата:

Нищо не разбираме! Ни текста,
                                           ни подтекста...

Ясно е, че не разбирате ни текста, ни подтекста, но що ви трябваше с изкуство да се захващате. Всичкото Мара втасала...

Още по темата:

http://ivanbedrov.com/?p=1429

http://www.svobodata.com/page.php?pid=1545&rid=34

http://angeligdb.wordpress.com/2009/10/07/1-441/

http://frognews.bg/news_15872/David_CHerni_–_zakuska_za_diktatori/

http://www.svobodata.com/page.php?pid=1534&rid=29&archive=

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=157159&srcpos=9

"Липсва само лозунг с разкривени букви: "Добре дошли в нашата тоалетна! Гоце Хигиенистчето."


Покрай посещението на чешкия художник Давид Черни пак взеха да ни заливат патриотарски цунами-та. Да се смее ли човек, да плаче ли.

По този повод предлагам на моите читатели една сатира от непрежалимия Кръстьо Кръстев (мир на праха му, отиде си без време преди 2 месеца – на 08 август 2009). Текстът е публикуван във в. "Стършел" през януари 2009.

Сцени от живота на най-студената европейска провинция

   Разхождахме се ние, стършелите, преди година-две из Пазарджик, срещахме се с читатели, беше мека есен. По едно време край театъра дочухме да гърми музика, съгледахме балони да отлитат сред листата на кестените и, привлечени от тези химни и вакханалии, се натъкнахме на отходно място, каквото не бяхме виждали.

Мястото не само излъчваше с все сила песента "Бяла роза ще закича", ами отпращаше към небето червени надуваеми сърца, мигаше с неонова ръка, указваща местонахождението на входа си, а механични дезодоранти пуфкаха аромати на евкалипт и борови шишарки връз посетителя. На стената имаше лозунг. Буквите бяха изписани с красиви зелени лулички и ченгелчета, ръката на автора бе трептяла от вълнение: "Добре дошли в нашата тоалетна! Боре Хигиенистчето."

Преди да влезе в сюблимното помещение с клекалата и прочее, човек се изправяше пред малък олтар от вестникарски изрезки, закачени на стената. В тях местната и централна преса бе отразила душеспасителната дейност на заведението. Не бяха пропуснали да съобщят, че градската тоалетна ще награди с екскурзия в чужбина еди-кой си хиляден свой посетител.

Излязохме на свобода замаяни и известно време избягвахме да се поглеждаме. Какво беше това? Майтап с хората? Чист порив на наивна хигиенистка душа? Черна дупка на кича насред родината, готова да те глътне и да те изплюе в другия край на Европа като екскурзиант?

Тези водевилни въпроси придобиваха и драматичен оттенък, защото въпреки попфолка, балоните, уханието на евкалипт и сините хартиени ленти, развявани от вентилатора, усещането бе за кенеф. За нещо, на което му предстои да измине дълъг път, докато заслужи званието градска тоалетна. И още по-дълъг, докато се окичи с двете горди букви WC.

Досетих се за този епизод веднага, щом у нас се надигна вълна от патриотизъм, предизвикана от авангардна художническа творба пред сградата на Съвета на Европа в Брюксел.

Няма как да не сте разбрали, става дума за арт - инсталация, на която България била изобразена като клекало. Външното ни министерство моментално отрече да има нещо общо с тази работа, министър Калфин поиска изображението да бъде свалено от изложбата.

Говорителката на постоянното ни представителство в Европейския съюз (имало и такава служба!) Бетина Жотева заплаши, че разполага с патриоти, готови да счупят с чукове инсталацията. У нас повикаха в Министерския съвет чешкия посланик и му поискаха обяснение.

Малко по-късно всички вестници писаха, че Дискусионният клуб за социална и местна политика подарил демонстративно тоалетна чиния на горкия амбасадор по време на негова пресконференция. Обаче пропуснаха да посочат, че Дискусионният клуб е на БСП и зализаните с брилянтин комсомолци трябва не да се гевезят пред камерите на телевизиите, а да затрупат с памперси собственото си правителство. В последните години често ни заливаха цунамита от национална гордост. На върха на тези мътни талази се носеха президентът Първанов, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, цели партии - "Атака", министри, кандидати за парламента и общонародни хулигани като Боян Расате, който дори не е Расате, ами покровителстван от службите хомункулус.

Колко национална енергия отиде например за анатемосването на някакъв жалък френски порнофилм, заснет у нас! Дори Първанов взе участие в тази бутафория! На корицата на този диск гола девойка седяла върху кофичка с кисело мляко и била стъпила на българското знаме.

Помните ли го това лято, пълно с платени от държавата крясъци? Помните друг път! Минало - заминало!

Ако подобен вулкан от юначество изригнеше посред нощ в ресторант "Сите българи заедно", когато музикантите запеят "Има още осум дела, за да биде цела!" (България, ако не сте се досетили!) и хорото се вие, а ракията се лее, кой ще му придиря! Но когато Първанов пее всенационално тази песен, при това фалшиво, идва ми в повече!

Ами проектът "Батак" на студентката в Германия? Ами как по телевизия СКАТ търсеха адреса й, за да й се случи случка?!

Усещането за държавата ни е подобно на онова, което излъчваше посетеният от нас обект в Пазарджик. От България се чува с все сила попфолк, отлитат към европейското небе балони с обещания, проверяващите по САПАРД са пръскани с дезодоранти, докато премалеят, неонови реклами на латиница мигат по покривите й, но усещането отново е като да си в дълбока провинция!

Липсва само лозунг с разкривени букви: "Добре дошли в нашата тоалетна! Гоце Хигиенистчето."

Кръстьо Кръстев


Марек Еделман: Какъв е светът зависи не Хитлер и от Сталин, а от всеки гражданин!

   Вчера (петък, 2 октомври 2009) на 90-годишна възраст почина Марек Еделман - водачът на въстанието във Варшавското гето от 1943 г.,  участник във Варшавското въстание, виден кардиолог.

Отиде си една легенда. Повече за него може да прочетете тук:

http://www.de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/004/00104/07/1107/06.htm

http://www.de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/004/00104/07/1107/05.htm

През 2000 година „Тигодник Повшехни” (Tygodnik Powszechny) инициира интересна дискусия Процесът срещу XX век” с участието на  известни полски интелектуалци, между които Анджей Вайда (режисьор), Ришард Капушчински ( журналист и писател), проф. Барбара Скарга (философ) и Марек Еделман.

Ето „свидетелските показания” на Марек Еделман:

Из стенограмата на „Процесът срещу XX век”, състоял се на 1 април 2000 г.

в Заседателната зала на Градския съвет на Кралския град Краков.

Съдията: Обвинението представи всички свои свидетели. Моля, г-н адвокат, да поканите свидетелите на защитата.

Адвокатът: Призовавам свидетеля на защитата Марек Еделман, лекар.

Свидетелят Марек Еделман: Прокурорът се опита да докаже, че не само светът е ужасен и че XX век е ужасен, но и че живите днес няма да оцелеят още дълго. Впрочем ние също! Моля да отбележите: съдебното заседание продължава вече 3 часа! Затова ще бъда кратък.

Прокурорът и свидетелите на обвинението ни обрисуваха истински апокалипсис. Мисля, че тази картина е тенденциозна и фалшива. Да, имаше фашизъм, имаше комунизъм, бяха избити милиони хора - но кой направи всичко това, господа? Това го направиха хората! Нито полските кадесари, нито съветските кагебисти паднаха от небето, изпратени от Господ Бог или от дявола!

Какво значи строй? Какво значи система? Системата и строят ги правят хората! Обвинителят твърди, че системата убива човека, но аз припомням, че първо друг човек е създал системата. Ето къде е грешката на обвинението! Не е вярно, че човекът е невинен, а системата, която е паднала от небето, го е хванала за врата и той се е подчинил. Всичко това е извършено от хората! Така отговари Блум, когато някой му беше казал, че концлагерите са създадени от немците. Той възрази: "Не, това го направиха хората на други хора". Същото е и с комунизма. Много моля да не правим от човека младенец, който лежи в кувьоз.

Трябва да не забравяме, че този век освен хитлеризма, фашизма, комунизма и чудовищната хекатомба, която допусна, има и друг образ. Кой от вас, господа, си спомня за Ганди? С него започнаха - през XX век! - правата на човека. И ето ви - една милиардна държава с демократично управление! Там вече няма глад, макар че през XIX век в Индия умираха от недохранване. А Америка? Имаше робство, Ку-клукс-клан, убиваха негри. През XX век Труман качи една чернокожа жена в автомобил, сложи двама войници за охрана и това беше началото на края на сегрегацията!

А Южна Африка? Аз бях там! В Кейптаун - в Йоханесбург това още го няма - но в Кейптаун бели момчета и черни момичета се целуват пред всички! Нима това не е промяна? Нима това не е напредък? Нима това е поражение на този XX век?

Тук някой се изказа зле за медицината. Но защо в Индия живеят толкова много хора? Ами защото международните организации занесоха ваксина срещу едрата шарка. А колко пъти беше снижена заболеваемостта от проказа в Африка? Така че, моля ви, без апокалипсис!

След войната се роди организация, с която всички се подиграват - ООН. Тя е безпомощна, но през 1946 прие Всеобщата декларация за правата на човека. Дълги години тя беше без приложение. Можеш да убиваш, така или иначе ООН нищо няма да направи. И хората се избиваха взаимно. Тук още веднъж искам да ви напомня, че човекът е зле устроен. Господ Бог го е сътворил калпаво, дал му е твърде малко сиво вещество - в тази кутия имаме само шест милиарда клетки и затова човекът е толкова лош. За щастие там има много място, така че може би следващата мутация ще бъде по-успешна. Но изведнъж нещо се промени. Милошевич, като мнозина преди него, убиваше албанци, докато не дойдоха войски - американски, полски, и те не му позволиха повече да убива. Фашизмът разбира само от сила и понякога, за да бъде защитен човекът, трябва да му се покаже тази сила. Сега вие ще възразите: "А защо не направят същото в Чечения?" Но какво точно да направят? Да хвърлят атомна бомба над Русия? Уви, не всички можем да защитим.

Светът не се е устремил право напред и нагоре, защото историята върви на зиг-заг. Ще бъде ту малко по-добре, ту малко по-зле - като с всяка болест. Не можеш да се излекуваш мигновено.

Но вие трябва да помните: какъв е светът на 90% зависи не от господин Хитлер и не от господин Сталин, а от всеки гражданин. Защото липсата на хляб в Ленинград не е повод хиляди войници от Червената армия да отидат в Украйна да убиват хора.

Това е всичко, което имах да кажа. На въпроси отказвам да отговарям.

Съдията: В този случай съдът няма да налага наказание. Благодаря Ви, свидетелю.

„Забравената съпротива” във Фолкскрант

Във връзка с 20-годишнината от падането на комунизма, Volkskrant публикува моята статия „Забравената съпротива”.

Ето линк към статията на холандски:

http://www.vkgeschiedenis.nl/vroeger_verteld/artikel/30

За тези, които не разбират холандски, давам линк към статията на български:

http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/gorianite.htm

Разбира се, наложиха се известни съкращения и пояснения като за чужди читатели.

Безнаказаността окуражава разправата с неудобните журналисти

Правителството да поеме ясни ангажименти за гарантиране на медийната свобода

   Наследство от предишното управление е последното място на България
сред страните членки на ЕС в класациите за свободата на пресата. В световен план България е след страни като Мавритания, Того и Мавриций.

В България е обществена тайна, че съществува не само цензура и безскрупулен административен и политически натиск върху журналисти и редактори, но и посегателства над неудобни журналисти и фоторепортери.

Ситуацията остава тревожна и новото управление трябва много внимателно да анализира негативите за международния имидж на страната от систематичните посегателства срещу свободата на словото и да действа бързо и ефикасно.

В специален доклад без прецедент за новоприсъединила се държава в ЕС организацията "Репортери без граници" направи подробен анализ на проблемите в България и отправи препоръки за постигане на минималните стандарти на медийна свобода за една правова държава, каквато България в момента очевидно не е.

Неотдавна директорът на проучвания на "Фрийдъм Хаус" Кристофър Уокър заяви, че е "удивен от безнаказаността, с която се потиска свободата на словото в България". Безнаказаност, която окуражава заплахи, нападения и физическа разправа. Особено тревожен е фактът, че това най-често е насочено срещу разследващи журналисти и че прокуратурата си затваря очите пред изнесени в печата сведения за престъпни деяния.

Нещо повече, вместо да се преследват извършителите, се преследват дръзналите да кажат истината или да публикуват информация за престъпленията, какъвто е случаят с пазарджишкия вестник "Виделина”.

По този начин българското общество не само се лишава от правото да знае, но липсата на справедливост допълнително обезсърчава почтените хора и същевременно окуражава тези, които вършат престъпления, както и насърчава тези журналисти, редактори или директори на електронни медии, които флиртуват с корумпирани властимащи. Това води до морална деградация в обществото и до увеличаване на престъпността.
Ние настояваме новото правителство да поеме ясни ангажименти за
гарантиране на свободата на пресата в страната.

Като първа стъпка е абсолютно наложително да бъде даден публичен отчет и да се окаже натиск над неработещата правоохранителна система, за да се разкрият и накажат извършителите и поръчителите на следните посегателства срещу колеги:
- атентатът срещу жилището на журналиста Васил Иванов от Нова Телевизия;
- заплахите с киселина срещу журналистката Мария Николаева;
- нападението срещу журналиста Асен Йорданов в Бургас;
- убийството на хроникьора на мафията Георги Стоев;
- опитът за убийство на главния редактор на ФрогНюз Огнян Стефанов и десетки други;
Настояваме също за пълна публичност по делото "Галерия" и акцията на ДАНС срещу сайта "Опасните новини".

Предлагаме да бъдат предприети законодателни промени*, за да се гарантира, че медиите могат да упражняват правото да информират обществото, без да бъдат подлагани на съдебен и административен тормоз. Недопустимо е медийните разкрития за корупция и престъпления да не предизвикват разследване на прокуратурата срещу извършителите, а да се разследват журналистите и издателите за техните източници на информацията и да бъдат съдени за клевета и набеждаване, когато става дума не за клевета, а за изнесени факти.

Същевременно десетки журналисти действително клеветят неудобни на властта публични личности в пресата и/или в електронните медии и го правят напълно безнаказано. Може да посочим десетки такива случаи.

Оказва се, че в България тези, които изнасят факти за престъпления, са съдени за клевета, а клеветниците се радват на добри хонорари и на ненаказуемост.

Припомняме и някои от предложенията, които бяха одобрени на Медийната среща на българските журналисти, състояла се на 26 май 2009 в Червената къща.

1. Висшият съдебен съвет да налага сериозни дисциплинарни наказания на магистратите, причинили осъждане на България в Страсбург. Съдии, чиито съдебни решения са причина за осъждане на България в Страсбург и по този начин са ощетили българските данъкоплатци и са накърнили имиджа на България в света, било предумишлено, било поради некомпетентност, не отговарят на изискванията и трябва да бъдат наказани, вкл. с уволнение.

2. Предложение към законодателите: да бъдат различавани заплахи, отправяни срещу лица по битов повод от заплахи срещу лица, работещи в средствата за масово осведомяване (издатели, редактори, журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори и др.) и срещу лица, работещи в законоопазващи институции (магистрати, следователи, полицейски служители, служители в инспекторати, наблюдаващи законоопазващи институции и др.).

3. На срещата бяха поканени и главният прокурор Борис Велчев, както и директорът на ДАНС Петко Сертов, за да дадат отговор на някои въпроси, но те не се явиха. От ДАНС тогава обещаха специална декларация по поставените от нас въпроси. Все още я чакаме.

Ето отново част от въпросите към прокуратурата, службите и политиците, които бяха повдигнати на медийния форум на 26 май 2009:

а) имат ли местните прокуратури вътрешни правила и ред, по който да следят средствата за масова информация за изнесени данни за престъпления с оглед самосезиране?

б) има ли случаи, в които българската прокуратура се е самосезирала при изнесени данни за престъпления в средствата за масова информация и ако има такива: кога и как е станало това и какво е показала проверката?

в) какво става с разсекретяване на делото за незаконно подслушване на български журналисти и политици?
г) какво става с делата, които разследват посегателства срещу български журналисти?

Ние сме убедени, че въпросът за сериозни законови и управленчески промени за гарантиране на личната сигурност срещу незаконни посегателства над работещите в средствата за масово осведомяване (журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори и др.) и над работещите в законоопазващите институции (магистрати, следователи, полицейски служители, служители в инспекторати, наблюдаващи законоопазващи институции и др.) не търпи отлагане.

Това се отнася и за фундаменталния въпрос за гарантиране на действително свободна търсеща и разкриваща журналистика - работещите в средствата за масово осведомяване (журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори и др.) да не подлежат на наказателно преследване, ако в осветляване на случаи от значителен обществен интерес са допуснали неволни грешки без предварителен умисъл и да не бъдат принуждавани да разкриват източниците си.

Предлагаме също да бъде създадена временна комисия за състоянието на медийната свобода в България, която да изслуша пострадали и засегнати журналисти, издания, програми и да анализира естеството и причините за посегателства над медийната свобода, работейки с активното участие на граждански и правозащитни организации от България и чужбина.

Комисията трябва да анализира и какви са причините прокуратурата да бездейства, а съдът често да се оказва под натиск или конкретни съдии да издават некомпетентни присъди, които биха довели до осъждане на България в Страсбург.

Комисията трябва да изработи и публикува доклад с резултатите от проучванията си и с предложения за промени, гарантиращи медийната свобода и свободата на словото въобще и на сигурността срещу посегателства над живота и здравето на хората, изпълняващи длъжности в изключително важните за обществото области - средствата за масово осведомяване и законоопазващите органи (издатели, редактори, журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори, магистрати, следователи, полицейски служители, служители в инспекторати, наблюдаващи законоопазващи институции и др.). Комисията трябва да включва представители на прокуратурата, на МВР, на съдебния апарат, на медии, на правозащитни организации.

Престъпленията срещу свободата на словото засягат цялото общество и разследването им трябва да е приоритет на новото правителство, ако то смята да работи за това България да стане достоен член на ЕС, а не да се пързаля към печалната практика на Русия, където биват избивани дръзналите да кажат истината журналисти и правозащитници.

Очакваме отговор от новото правителство и от народните представители на България.

*Сърдечна благодарност на г-н Иван Иванов, Упсала, Швеция за ценната помощ при изготвянето и прецизирането на предложенията за законодателни промени.

Laatste reacties

november 2009

ma di wo do vr za zo
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30